^
ТОВА БЕШЕ ЧИСТОКРЪВНА ОБИДА!
**
Хрупкави стъпки изплете пъртината,
бистри сълзички - висулки от лед,
меко е, сипкаво, скрипнало тихото,
по-синьо, синьото, ясно небе.
Зимното слънце разкошно обтегна,
синкави сенки в блестящия сняг...
Птица приплесна случайно, и черна,
нещо си клъвна от голия храст.
Вятърът, само, със шепи студени,
щипе и палаво бузи черви,
свирне и сурне от нейде снежинки,
после зад преспите се закроти...
Мерне се, пухкава, сетне изчезне,
нечия пищна опашка из клоните,
тупне шишарка, блесне оченце,
падне по снежното вейка отронена.
Сякаш кристалчета захар, снегът...
Въздухът глъхне и димен опива,
хрускаво-ледени клонките спят,
чисто е, бяло е... Зима е...